Цар Фердинанд I: Мир и благоденствие е знамето, което развях на 22 септември
На 22 септември 1908 г., след церемониален молебен в църквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново (дн. Велико Търново), княз Фердинанд I афишира с Манифест независимостта на Княжество България, като по този метод е отхвърлена нейната васална взаимозависимост от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския конгрес (13 юни-13 юли 1878).
България е оповестена за царство, а княз Фердинанд I е провъзгласен за цар на българите. В издадения от него Манифест се споделя:
" Въодушевен от това свято дело, и с цел да дава отговор на държавните потребности и националното предпочитание, с благословията на Всевишния прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за Независимо Българско царство и дружно с народа си имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждение от Великите сили и състрадание на целия образован свят ".
В своята графа за припомняне на архивите сиприпомня през днешния ден какво публикува тогава:
Цариград, 16 септември 1908 година / “Корбюро “/.
Днес турската преса разяснява евентуалността за оповестяване на независимостта на България, както и опцията за една война сред България и Турция.
„ Танин “ споделя, че Отоманите се нуждаят в този момент от мир. Общественото мнение не желае война с България или с друга някоя страна. Обаче в случай че нашите права се нарушават, тогава ние ще се сражаваме с безподобна смелост, тъй като в случай че не защитим правата си, то би било еднакво на непринудено самоизтребление.
„ Танин “ споделя по-нататък, че и за България не вижда нужда да води война с Турция и при случая изрича своето удовлетворение върху опровержението, направено публично от една страна на България във връзка изказването на българския дипломатически сътрудник в Лондон.
***
Виена, 15 Септември 1908 година / “Корбюро “/
„ Найе фрайе пресе " като разяснява нападките на британските вестници за държанието на Австро-Унгария на Балканите във връзка с новия режим в Турция, а така също и по отношение на България, споделя, че правилото на Австро-Унгария е бил в никакъв случай да не се стреми към разширението на своята територия. Но ние се стремяхме, щото балканските страни да се развиват самостойно и в България знаят това още тогава, когато Австро-Унгария е трябвало да направи нужните предизвестия в София, с цел да се избегне рецесията на Балканите.
Тогава никой в България не е можел да не признае, че ние бяхме нейни другари, каквито сме през днешния ден и желаеме да си останем такива. Ние сме уверени, че това държание е съвместимо с приятелството, което храним и към нова Турция, като знаем, че тия две страни могат мощно да се развиват, без да си вредят една на друга.
Европейските вестници разясняват оповестяването на независимостта на България, представени от Българска телеграфна агенция:
Виена, 22 Септември 1908 година / “Корбюро “/ „ Винер тагблат “ споделя, че прокламирането на независимостта на България е едно официално удостоверение на ситуацията на нещата. Не могат още да се плануват следствията, а дипломатическите кръгове във Виена са наклонни да имат вяра, че Турция няма да разгласи война.
„ Цайт “ мисли, че българският народ още от основаването на княжеството посочи като един здрав детайл, който с помощта на една упорита работа укрепна дотолкоз, щото сполучи да образува от своята страна една от най-добре проведените страни на Балканите.
Убедени в своето право, българите оставиха на назад във времето интернационалното право. “Цайт “ има вяра, че мирът няма да бъде нарушен.
„ Найе фрайе пресе “ тоже приказва за прокламирането на независимостта на България и видя, че Портата и да гледа единствено личните си ползи, в случай че не бъде увлечена от пристрастеностите, ще види, че тя нищо друго не губи от независимостта на България с изключение на едно сюзеренство на име, което тя от дълго време е изгубила по силата на Санстефанския, както и на Берлинския контракт, и най-сетне в резултат на революцията на 1865 година
Европа ще чака с с напрежение внимание решенията, които ще се вземат от Цариград, където - има се вяра, благоразумието ще възпре насилническите действия.
Всяко проливане на кръв е ненужно тъй като сред европейските сили няма да се откри нито една, която може да намерения да възвърне България под зависимостта на Портата, без да държи сметка за станалото. Една такава война няма да има нито политическа, нито практическа цел.
***
Лондон, 22 септември 1908 година /Ройтер/
От Вашингтон оповестяват на „ Дейли кроникъл “, че държавното управление на Съединените щати ще припознае независимостта на България щом ситуацията й се откри на по-здрави основи. Многобройни телеграми разказват възторга на българите, живущи в тази страна. Щом дойде новината за прокламирането на независимостта, българите, живущи в Америка, започнаха да събират пари, с цел да оказват помощ на тези, които желаят да се завърнат в отечеството си и да постъпят във войската при положение на война.
***
Цариград, 22 септември 1908 година / “Корбюро/
Още през вчерашния ден се популяризира слухът за провъзгласяването на българската самостоятелност. Великият везир работи цялата нощ. Министърът на външните работи Тефик паша измежду нощ пристигна през Босфора в британското, съветското, немското и френско посолства. Посланиците обаче му обявиха, че те нямат никакви вести за идното събитие и му дали обещание да запитат върху него.
Около 3 часа след пладне Портата получи една телеграма, от която се съобщаваше за провъзгласяването на българската самостоятелност. И след туй на Портата се явиха персонално немският, френският, британският и италианският посланици, а от другите посолства се явиха драгоманите, които знаеха към този момент за станалото събитие.
В Портенските кръгове се приказва, че британският и италианският посланици са дали обещание да поддържат Портата, като предложат да се свика една конференция, с цел да се завоюва време. Германският дипломат споделил, че Германия ще направи нещо за Турция. Останалите посланици споделили, че чакат директиви от своите държавни управления.
***
Цариград, 22 септември 1908 година / “Корбюро “/
Тая вечер ще има у великия везир ексклузивен Министерски съвет. Министърът на външните каузи Тефик паша е споделил на някои дипломати, че Турция ще стачкува във връзка провъзгласената българска самостоятелност. Първата потъпка на турския митинг ще се изрази в отзоваването на личния състав на комисарството в София.
***
Париж, 22 септември 1908 година, / “Корбюро “/ „ Тан “ написа:
Това, което става в Изток, а точно прокламиране на независимостта на България, която нищо не дава, а в подмяна на това взема всичко, постанова на френското, съветското и британското държавни управления обязаността да напомнят на Европа, че Берлинският контракт не би трябвало да се тъпче. Този контракт може да се поправи. Такава една корекция изисква единодушието на всички сили, подписали контракта, единодушие, което не може да се реализира иначе, с изключение на през свикването на един конгрес.
Франция ще продължава да питае една същинска искреност към Турция и най-хубави другарски усеща към Австро-Унгария, чиито благосклонности тя постоянно е оценявала, както и към България. Но нито Франция, нито другите сили могат да се откажат от правото, което имат да изразят своето мнение.
***
Лондон, 22 септември 1908 година /Ройтер/.
„ Таймс “ споделя, че провъзгласяването на независимостта на България е във всяко отношение безусловно нелегално. Англия е била постоянно откровена другарка на България. Но в случай че в този момент ний не можем да честитим на България и на княз Фердинанд за едно събитие, което ние бихме посрещнали със удовлетворение, в случай че България беше на първо място убедила по другарски метод да скъса всички връзки, които я свързваха със сюзерена, то грешката е отново тяхна. Може България да съжалява, че нейното държавно управление е изгубило уважението и положителната воля, с които се ползваше в Англия.
***
Лондон, 22 септември 1980 година /Ройтер/.
„ Морнинг пост “ декларира, че публичното мнение в Англия единомислещо осъжда непредвиденото и неефикасно нарушаване на берлинския контракт от страна на България, както и средствата, които използва за осъществяване на туй нарушаване. Всичко това напомня най-лошите обичаи на дипломацията от 18-и век.
***
Виена, 22 септември 1908 година /Корбюро “/.
„ Френдемблат “ написа: „ Провъзгласяването на независимостта не основава нищо ново в България. Това прокламиране се извърши на една вътрешна политическа почва като краен резултат от естественото развиване на България. Турската империя с премахването на остарелия режим потвърди с какви морални сили е разполагала и несъмнено ще има още задоволително мощ, с цел да понесе едно променение, което е към този момент нужно в старите форми на ръководството, които до ден-днешен са спъвали външната й политика, защото те постоянно са правели допустимо основаването на всевъзможни спорове.
Провъзгласяването на българската самостоятелност не е една предизвикателна политическа манифестация. Затова ние можем да я поздравим прекомерно симпатично, като едно събитие, което демонстрира, че България се освобождава някак си от един нов жанр инквизиция, като в това време това не съставлява една действителна загуба на Турция.
***
Цариград, 23 септември 1908 година / “Корбюро “/.
Тазсутрешните вестници дават реалистични версии за телеграмата на цар Фердинанд, отправена от Търново до султана. Според една версия телеграмата гласяла, че тъй като българското население единомислещо желае провъзгласяването на царството, декларирам ви, че аз бях заставен да приема това решение и убеждавам, че за в бъдеще ще продължаваме положителните връзки с отоманското държавно управление, като се надявам, че прогласеното царство ще бъде одобрено.
Според друга версия се споделя, че цар Фердинанд и българският народ с провъзгласяването на без значение царство са работили откровено. Според „ Икдам “ в отговора си до цар Фердинанд портата пламенно стачкува срещу този акт. Същият вестник оповестява, че тъй като силите, подписали Берлинския контракт са заинтригувани в този въпрос, те са поканени да се съберат на конференция, с цел да изкажат мнението си.
Според вестниците протестационната нота на Портата до Великите сили биде незабавно протелеграфирана до респективните кабинети. „ Икдам “ утвърждава отговора на портата до цар Фердинанд, като споделя, че той е склонен с условията на актуалното състояние.
***
Виена, 23 септември 1908 година
Една частна преписка от Лайбах оповестява, че господин М. Сюстерсик, ръководител на Славянския парламентарен клуб, е изпратил до господин Малинов, министър-председател, една приветствена депеша, с която от името на славянския народ му честити историческия акт на освобождението на братския български народ, който се е посочил толкова храбър. Телеграмата приключва с възгласа:
“Да живее свободна България, да живее българският цар! “
***
Солун, 25 септември 1908 година / “Корбюро “/
Известието за провъзгласяването на България за самостоятелна и негово величество за “Цар на всички българи “ стигна тук нощес по частен ред и изненада всички. До късно никой не вярваше, до момента в който това уведомление не удостовери самия Хилми паша пред господин Начевич, когато връщаше визитата му. Тоя висок държавен акт, подбуден от високите отечествени ползи, тук е предмет на оживени диалози. Българското общество с наслада посрещна известието, обаче обезпокоително гледа на бъдещето. Турското общество наподобява доста загрижено и по-смелите му членове предсказват война. Дадени са към този момент секретни заповеди за готовност.
***
Цариград, 25 септември 1908 година /Корбюро/
Тазсутрешният държавен вестник ще издаде една прибавка, в която ще се обнародват в турски превод, телеграмите на цар Фердинанд, на великия везир и окръжната нота на Портата, касателно независимостта на България.
Ето френския текст:
„ Ваше Величество,
Искрената лоялност и дълбоката респект, която постоянно хранех към особата на Ваше императорско величество за благоволението, което показвахте към мене, ми постанова дълга да уведомя Ваше величество, че, умоляван от неизменимото предпочитание на българския народ да види един път вечно отстранени ония аргументи, които до момента всяваха недоверчивост и съмнение сред Империята и Княжеството и с това пречиха на развиването и затвърдяването на откровено другарските връзки, които през днешния ден се постановат от взаимните ползи на двата народа, аз прогласих България за напълно без значение царство.
Българският народ и аз, надълбоко сме уверени, че Ваше императорско величество, ще бъде благоразположен и не ще откаже да утвърди това дело на народа. Смея да уверя, че аз и моят народ ще съхраним възприятията на дълбока благодарност и че ще запазим най-дълбоката благосклонност и най-искреното другарство към отоманския народ. “
Ф е р д и н а н д.
В отговор на тази депеша Великият везир Кямил написа до Фердинанд, като декларира, че са сюрпризирани от признатото решение, което не подхожда на договореностите, открити сред Империята и Княжеството и показва:
„ Не е незнайно на Ваше царско височество, че респективното състояние на двете страни е означено с експлицитните избрания на Берлинския контракт и други интернационалните отговорности и че не може България сама да взема решение с един тесногръд акт, който е в цялостно различие със съществуващите решения. “
Окръжната нота на Портата във връзка последните събития в България декларира Турция като подписваща Берлинския контракт и в името на Султана, сюзерен на България и стопанин на Източна Румелия, въстава пламенно срещу държанието на княза и моли към силите, подписващи Берлинския контракт, да вземат ограничения за свикването на една конференция, която да прегледа изискванията, при които може да се възвърне законният ред в България и Източна Румелия. Турция би могла да прибегне до силата, с цел да отбрани своите права, само че желае да почита договорите и да резервира европейския мир.
На откриването на първата сесия на 14-ото Народно заседание на 15 октомври 1908 година цар Фердинанд I произнася тирада за независимостта на България:
„ Ръководен и вдъхновен единствено от идеалите на българския народ, настоящ в отбрана на неговите витални ползи, защитавайки неговото достолепие и по предлагането на моето държавно управление, аз на 22 септември т. година, във Велико Търново, прокламирах независимостта на България.
Господа народни представители!
Мир и благополучие е знамето, което развях на 22 септември във Велико Търново. Искам всинца положителни синове на майка България да застанат под него, дано всичките си сили да насочим към идеала: да забележим народа си популярен и благоденстващ. Но дружно с това дано помним, че единствено вярата в личните сили и готовността да се понесат краткотрайни неволи и тествания разчистват и обезпечават пътя на народите към тяхното богатство. "
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
България е оповестена за царство, а княз Фердинанд I е провъзгласен за цар на българите. В издадения от него Манифест се споделя:
" Въодушевен от това свято дело, и с цел да дава отговор на държавните потребности и националното предпочитание, с благословията на Всевишния прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за Независимо Българско царство и дружно с народа си имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждение от Великите сили и състрадание на целия образован свят ".
В своята графа за припомняне на архивите сиприпомня през днешния ден какво публикува тогава:
Цариград, 16 септември 1908 година / “Корбюро “/.
Днес турската преса разяснява евентуалността за оповестяване на независимостта на България, както и опцията за една война сред България и Турция.
„ Танин “ споделя, че Отоманите се нуждаят в този момент от мир. Общественото мнение не желае война с България или с друга някоя страна. Обаче в случай че нашите права се нарушават, тогава ние ще се сражаваме с безподобна смелост, тъй като в случай че не защитим правата си, то би било еднакво на непринудено самоизтребление.
„ Танин “ споделя по-нататък, че и за България не вижда нужда да води война с Турция и при случая изрича своето удовлетворение върху опровержението, направено публично от една страна на България във връзка изказването на българския дипломатически сътрудник в Лондон.
***
Виена, 15 Септември 1908 година / “Корбюро “/
„ Найе фрайе пресе " като разяснява нападките на британските вестници за държанието на Австро-Унгария на Балканите във връзка с новия режим в Турция, а така също и по отношение на България, споделя, че правилото на Австро-Унгария е бил в никакъв случай да не се стреми към разширението на своята територия. Но ние се стремяхме, щото балканските страни да се развиват самостойно и в България знаят това още тогава, когато Австро-Унгария е трябвало да направи нужните предизвестия в София, с цел да се избегне рецесията на Балканите.
Тогава никой в България не е можел да не признае, че ние бяхме нейни другари, каквито сме през днешния ден и желаеме да си останем такива. Ние сме уверени, че това държание е съвместимо с приятелството, което храним и към нова Турция, като знаем, че тия две страни могат мощно да се развиват, без да си вредят една на друга.
Европейските вестници разясняват оповестяването на независимостта на България, представени от Българска телеграфна агенция:
Виена, 22 Септември 1908 година / “Корбюро “/ „ Винер тагблат “ споделя, че прокламирането на независимостта на България е едно официално удостоверение на ситуацията на нещата. Не могат още да се плануват следствията, а дипломатическите кръгове във Виена са наклонни да имат вяра, че Турция няма да разгласи война.
„ Цайт “ мисли, че българският народ още от основаването на княжеството посочи като един здрав детайл, който с помощта на една упорита работа укрепна дотолкоз, щото сполучи да образува от своята страна една от най-добре проведените страни на Балканите.
Убедени в своето право, българите оставиха на назад във времето интернационалното право. “Цайт “ има вяра, че мирът няма да бъде нарушен.
„ Найе фрайе пресе “ тоже приказва за прокламирането на независимостта на България и видя, че Портата и да гледа единствено личните си ползи, в случай че не бъде увлечена от пристрастеностите, ще види, че тя нищо друго не губи от независимостта на България с изключение на едно сюзеренство на име, което тя от дълго време е изгубила по силата на Санстефанския, както и на Берлинския контракт, и най-сетне в резултат на революцията на 1865 година
Европа ще чака с с напрежение внимание решенията, които ще се вземат от Цариград, където - има се вяра, благоразумието ще възпре насилническите действия.
Всяко проливане на кръв е ненужно тъй като сред европейските сили няма да се откри нито една, която може да намерения да възвърне България под зависимостта на Портата, без да държи сметка за станалото. Една такава война няма да има нито политическа, нито практическа цел.
***
Лондон, 22 септември 1908 година /Ройтер/
От Вашингтон оповестяват на „ Дейли кроникъл “, че държавното управление на Съединените щати ще припознае независимостта на България щом ситуацията й се откри на по-здрави основи. Многобройни телеграми разказват възторга на българите, живущи в тази страна. Щом дойде новината за прокламирането на независимостта, българите, живущи в Америка, започнаха да събират пари, с цел да оказват помощ на тези, които желаят да се завърнат в отечеството си и да постъпят във войската при положение на война.
***
Цариград, 22 септември 1908 година / “Корбюро/
Още през вчерашния ден се популяризира слухът за провъзгласяването на българската самостоятелност. Великият везир работи цялата нощ. Министърът на външните работи Тефик паша измежду нощ пристигна през Босфора в британското, съветското, немското и френско посолства. Посланиците обаче му обявиха, че те нямат никакви вести за идното събитие и му дали обещание да запитат върху него.
Около 3 часа след пладне Портата получи една телеграма, от която се съобщаваше за провъзгласяването на българската самостоятелност. И след туй на Портата се явиха персонално немският, френският, британският и италианският посланици, а от другите посолства се явиха драгоманите, които знаеха към този момент за станалото събитие.
В Портенските кръгове се приказва, че британският и италианският посланици са дали обещание да поддържат Портата, като предложат да се свика една конференция, с цел да се завоюва време. Германският дипломат споделил, че Германия ще направи нещо за Турция. Останалите посланици споделили, че чакат директиви от своите държавни управления.
***
Цариград, 22 септември 1908 година / “Корбюро “/
Тая вечер ще има у великия везир ексклузивен Министерски съвет. Министърът на външните каузи Тефик паша е споделил на някои дипломати, че Турция ще стачкува във връзка провъзгласената българска самостоятелност. Първата потъпка на турския митинг ще се изрази в отзоваването на личния състав на комисарството в София.
***
Париж, 22 септември 1908 година, / “Корбюро “/ „ Тан “ написа:
Това, което става в Изток, а точно прокламиране на независимостта на България, която нищо не дава, а в подмяна на това взема всичко, постанова на френското, съветското и британското държавни управления обязаността да напомнят на Европа, че Берлинският контракт не би трябвало да се тъпче. Този контракт може да се поправи. Такава една корекция изисква единодушието на всички сили, подписали контракта, единодушие, което не може да се реализира иначе, с изключение на през свикването на един конгрес.
Франция ще продължава да питае една същинска искреност към Турция и най-хубави другарски усеща към Австро-Унгария, чиито благосклонности тя постоянно е оценявала, както и към България. Но нито Франция, нито другите сили могат да се откажат от правото, което имат да изразят своето мнение.
***
Лондон, 22 септември 1908 година /Ройтер/.
„ Таймс “ споделя, че провъзгласяването на независимостта на България е във всяко отношение безусловно нелегално. Англия е била постоянно откровена другарка на България. Но в случай че в този момент ний не можем да честитим на България и на княз Фердинанд за едно събитие, което ние бихме посрещнали със удовлетворение, в случай че България беше на първо място убедила по другарски метод да скъса всички връзки, които я свързваха със сюзерена, то грешката е отново тяхна. Може България да съжалява, че нейното държавно управление е изгубило уважението и положителната воля, с които се ползваше в Англия.
***
Лондон, 22 септември 1980 година /Ройтер/.
„ Морнинг пост “ декларира, че публичното мнение в Англия единомислещо осъжда непредвиденото и неефикасно нарушаване на берлинския контракт от страна на България, както и средствата, които използва за осъществяване на туй нарушаване. Всичко това напомня най-лошите обичаи на дипломацията от 18-и век.
***
Виена, 22 септември 1908 година /Корбюро “/.
„ Френдемблат “ написа: „ Провъзгласяването на независимостта не основава нищо ново в България. Това прокламиране се извърши на една вътрешна политическа почва като краен резултат от естественото развиване на България. Турската империя с премахването на остарелия режим потвърди с какви морални сили е разполагала и несъмнено ще има още задоволително мощ, с цел да понесе едно променение, което е към този момент нужно в старите форми на ръководството, които до ден-днешен са спъвали външната й политика, защото те постоянно са правели допустимо основаването на всевъзможни спорове.
Провъзгласяването на българската самостоятелност не е една предизвикателна политическа манифестация. Затова ние можем да я поздравим прекомерно симпатично, като едно събитие, което демонстрира, че България се освобождава някак си от един нов жанр инквизиция, като в това време това не съставлява една действителна загуба на Турция.
***
Цариград, 23 септември 1908 година / “Корбюро “/.
Тазсутрешните вестници дават реалистични версии за телеграмата на цар Фердинанд, отправена от Търново до султана. Според една версия телеграмата гласяла, че тъй като българското население единомислещо желае провъзгласяването на царството, декларирам ви, че аз бях заставен да приема това решение и убеждавам, че за в бъдеще ще продължаваме положителните връзки с отоманското държавно управление, като се надявам, че прогласеното царство ще бъде одобрено.
Според друга версия се споделя, че цар Фердинанд и българският народ с провъзгласяването на без значение царство са работили откровено. Според „ Икдам “ в отговора си до цар Фердинанд портата пламенно стачкува срещу този акт. Същият вестник оповестява, че тъй като силите, подписали Берлинския контракт са заинтригувани в този въпрос, те са поканени да се съберат на конференция, с цел да изкажат мнението си.
Според вестниците протестационната нота на Портата до Великите сили биде незабавно протелеграфирана до респективните кабинети. „ Икдам “ утвърждава отговора на портата до цар Фердинанд, като споделя, че той е склонен с условията на актуалното състояние.
***
Виена, 23 септември 1908 година
Една частна преписка от Лайбах оповестява, че господин М. Сюстерсик, ръководител на Славянския парламентарен клуб, е изпратил до господин Малинов, министър-председател, една приветствена депеша, с която от името на славянския народ му честити историческия акт на освобождението на братския български народ, който се е посочил толкова храбър. Телеграмата приключва с възгласа:
“Да живее свободна България, да живее българският цар! “
***
Солун, 25 септември 1908 година / “Корбюро “/
Известието за провъзгласяването на България за самостоятелна и негово величество за “Цар на всички българи “ стигна тук нощес по частен ред и изненада всички. До късно никой не вярваше, до момента в който това уведомление не удостовери самия Хилми паша пред господин Начевич, когато връщаше визитата му. Тоя висок държавен акт, подбуден от високите отечествени ползи, тук е предмет на оживени диалози. Българското общество с наслада посрещна известието, обаче обезпокоително гледа на бъдещето. Турското общество наподобява доста загрижено и по-смелите му членове предсказват война. Дадени са към този момент секретни заповеди за готовност.
***
Цариград, 25 септември 1908 година /Корбюро/
Тазсутрешният държавен вестник ще издаде една прибавка, в която ще се обнародват в турски превод, телеграмите на цар Фердинанд, на великия везир и окръжната нота на Портата, касателно независимостта на България.
Ето френския текст:
„ Ваше Величество,
Искрената лоялност и дълбоката респект, която постоянно хранех към особата на Ваше императорско величество за благоволението, което показвахте към мене, ми постанова дълга да уведомя Ваше величество, че, умоляван от неизменимото предпочитание на българския народ да види един път вечно отстранени ония аргументи, които до момента всяваха недоверчивост и съмнение сред Империята и Княжеството и с това пречиха на развиването и затвърдяването на откровено другарските връзки, които през днешния ден се постановат от взаимните ползи на двата народа, аз прогласих България за напълно без значение царство.
Българският народ и аз, надълбоко сме уверени, че Ваше императорско величество, ще бъде благоразположен и не ще откаже да утвърди това дело на народа. Смея да уверя, че аз и моят народ ще съхраним възприятията на дълбока благодарност и че ще запазим най-дълбоката благосклонност и най-искреното другарство към отоманския народ. “
Ф е р д и н а н д.
В отговор на тази депеша Великият везир Кямил написа до Фердинанд, като декларира, че са сюрпризирани от признатото решение, което не подхожда на договореностите, открити сред Империята и Княжеството и показва:
„ Не е незнайно на Ваше царско височество, че респективното състояние на двете страни е означено с експлицитните избрания на Берлинския контракт и други интернационалните отговорности и че не може България сама да взема решение с един тесногръд акт, който е в цялостно различие със съществуващите решения. “
Окръжната нота на Портата във връзка последните събития в България декларира Турция като подписваща Берлинския контракт и в името на Султана, сюзерен на България и стопанин на Източна Румелия, въстава пламенно срещу държанието на княза и моли към силите, подписващи Берлинския контракт, да вземат ограничения за свикването на една конференция, която да прегледа изискванията, при които може да се възвърне законният ред в България и Източна Румелия. Турция би могла да прибегне до силата, с цел да отбрани своите права, само че желае да почита договорите и да резервира европейския мир.
На откриването на първата сесия на 14-ото Народно заседание на 15 октомври 1908 година цар Фердинанд I произнася тирада за независимостта на България:
„ Ръководен и вдъхновен единствено от идеалите на българския народ, настоящ в отбрана на неговите витални ползи, защитавайки неговото достолепие и по предлагането на моето държавно управление, аз на 22 септември т. година, във Велико Търново, прокламирах независимостта на България.
Господа народни представители!
Мир и благополучие е знамето, което развях на 22 септември във Велико Търново. Искам всинца положителни синове на майка България да застанат под него, дано всичките си сили да насочим към идеала: да забележим народа си популярен и благоденстващ. Но дружно с това дано помним, че единствено вярата в личните сили и готовността да се понесат краткотрайни неволи и тествания разчистват и обезпечават пътя на народите към тяхното богатство. "
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ